бил е ожулил

Речник на българския език

1. бил е ожулил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е ожулил е производна форма на ожуля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).