бил е оглупял

Речник на българския език

1. бил е оглупял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е оглупял е производна форма на оглупея (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).