бил е обяздил

Речник на българския език

1. бил е обяздил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е обяздил е производна форма на обяздя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).