бил е обоготворявал

Речник на българския език

1. бил е обоготворявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е обоготворявал е производна форма на обоготворявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).