бил е облепил

Речник на българския език

1. бил е облепил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е облепил е производна форма на облепя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).