бил е обезумял

Речник на българския език

1. бил е обезумял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е обезумял е производна форма на обезумея (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).