бил е обезпокоил

Речник на българския език

1. бил е обезпокоил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е обезпокоил е производна форма на обезпокоя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).