бил е обезвъздушил

Речник на българския език

1. бил е обезвъздушил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е обезвъздушил е производна форма на обезвъздуша (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).