бил е наплещил

Речник на българския език

1. бил е наплещил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е наплещил е производна форма на наплещя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).