бил е налютил

Речник на българския език

1. бил е налютил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е налютил е производна форма на налютя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).