бил е кълколил

Речник на българския език

1. бил е кълколил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е кълколил е производна форма на кълколя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).