бил е имплодирал

Речник на българския език

1. бил е имплодирал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е имплодирал е производна форма на имплодирам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).