бил е изтървавал

Речник на българския език

1. бил е изтървавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е изтървавал е производна форма на изтървавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).