бил е изнемощял

Речник на българския език

1. бил е изнемощял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е изнемощял е производна форма на изнемощея (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).