бил е излющил

Речник на българския език

1. бил е излющил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е излющил е производна форма на излющя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).