бил е издивявал

Речник на българския език

1. бил е издивявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е издивявал е производна форма на издивявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).