бил е зафъфлил

Речник на българския език

1. бил е зафъфлил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е зафъфлил е производна форма на зафъфля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).