бил е заръмявал

Речник на българския език

1. бил е заръмявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е заръмявал е производна форма на заръмявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).