бил е запоявал

Речник на българския език

1. бил е запоявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е запоявал е производна форма на запоявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).