бил е завитлил

Речник на българския език

1. бил е завитлил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е завитлил е производна форма на завитля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).