бил е донаместил

Речник на българския език

1. бил е донаместил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е донаместил е производна форма на донаместя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).