бил е доизлекувал

Речник на българския език

1. бил е доизлекувал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е доизлекувал е производна форма на доизлекувам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).