бил е гъргорил

Речник на българския език

1. бил е гъргорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е гъргорил е производна форма на гъргоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).