бил е гърбушил

Речник на българския език

1. бил е гърбушил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е гърбушил е производна форма на гърбуша (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).