бил е възпротивявал

Речник на българския език

1. бил е възпротивявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е възпротивявал е производна форма на възпротивявам се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).