бил е възлюбил

Речник на българския език

1. бил е възлюбил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е възлюбил е производна форма на възлюбя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).