бил е влудил

Речник на българския език

1. бил е влудил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е влудил е производна форма на влудя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).