бил е бъблил

Речник на българския език

1. бил е бъблил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е бъблил е производна форма на бъбля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).