бил въоръжил

Речник на българския език

1. бил въоръжил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил въоръжил е производна форма на въоръжа (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).