бил възхитил

Речник на българския език

1. бил възхитил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил възхитил е производна форма на възхитя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).