бил възлюбил

Речник на българския език

1. бил възлюбил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил възлюбил е производна форма на възлюбя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).