бил възвестил

Речник на българския език

1. бил възвестил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил възвестил е производна форма на възвестя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).