бил взривявал

Речник на българския език

1. бил взривявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил взривявал е производна форма на взривявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).