бил благоразположил

Речник на българския език

1. бил благоразположил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил благоразположил е производна форма на благоразположа (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).