било упълномощило

Речник на българския език

1. било упълномощило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било упълномощило е производна форма на упълномощя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).