било умозаключавало

Речник на българския език

1. било умозаключавало — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било умозаключавало е производна форма на умозаключавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).