било съм увесило

Речник на българския език

1. било съм увесило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм увесило е производна форма на увеся (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).