било съм саморазправяло

Речник на българския език

1. било съм саморазправяло — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм саморазправяло е производна форма на саморазправям (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).