било съм саморазпадало

Речник на българския език

1. било съм саморазпадало — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм саморазпадало е производна форма на саморазпадам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).