било съм самооправдавало

Речник на българския език

1. било съм самооправдавало — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм самооправдавало е производна форма на самооправдавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).