било съм самообесило

Речник на българския език

1. било съм самообесило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм самообесило е производна форма на самообеся (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).