било съм разлютило

Речник на българския език

1. било съм разлютило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм разлютило е производна форма на разлютя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).