било съм поводило

Речник на българския език

1. било съм поводило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм поводило е производна форма на поводя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).