било съм отпорило

Речник на българския език

1. било съм отпорило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм отпорило е производна форма на отпоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).