било съм освинило

Речник на българския език

1. било съм освинило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм освинило е производна форма на освиня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).