било съм оневинило

Речник на българския език

1. било съм оневинило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм оневинило е производна форма на оневиня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).