било съм оборило

Речник на българския език

1. било съм оборило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм оборило е производна форма на оборя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).