било съм измило

Речник на българския език

1. било съм измило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм измило е производна форма на измия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).