било съм възлюбило

Речник на българския език

1. било съм възлюбило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм възлюбило е производна форма на възлюбя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).