било съм вкоравило

Речник на българския език

1. било съм вкоравило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм вкоравило е производна форма на вкоравя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).